От велика империя до арбитър: Демократизирането на монархията
След гибелта на кралица Елизабет II още веднъж призивите за гражданска война за прокламирането на република не са по никакъв начин малко. Във всяка народна власт сходни мисли са изцяло законен метод за запълване на времето и в този момент е точният миг за това.
Сертан Сандерсон обаче споделя пред, че е убеден, че за Обединеното кралство конституционната монархия съставлява единствения път, по който то може да върви напред към бъдещето. Което е допустимо да важи и за други страни.
Очевидно е, че се сблъскаваме със загубата на една водеща фигура, каквато в днешни дни е необичайност: една жена, която - въпреки в никакъв случай да не се е възползвала от изборното си право - в качеството си на държавен глава влияеше цели десетилетия на политическия живот, и която - въпреки да нямаше паспорт - съумя да дефинира отначало силата на меката дипломация.
По време на дългия си живот кралица Елизабет II посети над 100 страни, а с всяка стисната от нея ръка и с всяка отвърната усмивка тя проникваше все по-надълбоко в Общностите на нациите, а и в останалия свят и по този начин се опитваше да се изправи пред историята, като си поставяше за цел нейния прочит.
Тя приготви почвата за срещата на монархията с модерността и водеше по този път с отдаденост, пристрастеност и достолепие. Докато целият постколониален свят е разтърсван от радикални промени, тя постоянно се е стремяла да поддържа основаването на нови народи.
С всяка някогашна колония, която е обявявала своята самостоятелност ролята на Англия се смаляваше от ролята си на велика империя до тази на съдия.
Когато в кралството, над което слънцето в никакъв случай не залязваше, настъпи последната фаза на империята, тя откри за обществеността от ден на ден сфери от персоналния си живот. Просто на мястото на обаянието на империята трябваше да застане във фокус кралското семейство, с цел да продължи обществото да има вяра в монархията.
Телевизията нахлу в залите на Бъкингамския замък, с цел да може обществеността да се допре до един свят на привилегии, който в продължение на епохи е бил затулен в секрети.
По-късно тя освен се съгласи приходите ѝ да бъдат облагани с налози, само че и когато през 1992 година пожар унищожи огромна част от обичания ѝ замък Уиндзор, кралицата реши да тръгне по нови пътища и да заплати ремонта от личния си джоб. Би било малко пресилено да я определим като " една от нас ", само че тя съумя да потвърди, че не е себеправедна.
Кралицата неведнъж се е отличавала със своето уравновесено и уравновесено отношение, което е в явен контрастност с неналичието на надеждно политическо управление в личната й страна.
Само през последните 10 години страната мина през четири слаби кабинета на четирима министър-председатели. И всеки един от тези управнически мандата беше маркиран от обществени разделения и различия.
Дали приказваме за шотландския референдум за самостоятелност, за Брекзит или за пандемията от COVID-19 - Англия изглеждаше прекомерно отдалечена от общественото единение и публични консенсуси по тези тематики. Но кралицата остана заварката, която държеше Обединеното кралство дружно.
И кралските фамилии са просто фамилии
Разбира се, и в кралското семейство не всичко върви безпрепятствено. Някои негови членове наподобява вършат гаф след гаф, само че не за това става въпрос. В последна сметка и кралското семейство е просто семейство. Но тази фамилна динамичност, разногласията и спекулациите около тях в булевардната преса, а в наши дни и в обществените мрежи ни припомнят, че и принцовете и принцесите са просто хора.
Те може и да живеят в дворци, издигнати на непознат тил - с труда на други.
Можем и би трябвало да спорим за това, както и да приказваме за смисъла и задачата на една конституционна монархия. Но не трябва да забравяме, че Короната, зародила върху заграбените благосъстояния на Африка и други райони в света, е изразител и на помиряването, доближаването и даже на покаянието. Короната е изразител и на десетилетните старания за коригиране на грешките от предишното, както и за запазването на мира при промени.
Тежко задължение за новия крал
Всички, които в този момент употребяват гибелта на кралицата, с цел да приканват за гражданска война, наподобява не помнят какви промени настъпиха при ръководството на Елизабет II и по какъв начин тези промени бяха признати от нея като държавен глава, глава на Обединеното кралство, глава на фамилията и защитничка на вярата.
Когато през 1952 година тя се възкачва на престола, кралицата е оповестена за прислужник на Господ. И дръзвам да настоявам, че тя съумя да промени сама тази формулировка за монархията. Благодарение на нея бъдещите владетели ще би трябвало да извършват отговорностите си на прислужници на Господ.
Този либерален акт може да се трансформира в задължение за крал Чарлз Трети, по-тежко от короната, която той носи на главата си от момента на своето коронясване.
Сертан Сандерсон обаче споделя пред, че е убеден, че за Обединеното кралство конституционната монархия съставлява единствения път, по който то може да върви напред към бъдещето. Което е допустимо да важи и за други страни.
Очевидно е, че се сблъскаваме със загубата на една водеща фигура, каквато в днешни дни е необичайност: една жена, която - въпреки в никакъв случай да не се е възползвала от изборното си право - в качеството си на държавен глава влияеше цели десетилетия на политическия живот, и която - въпреки да нямаше паспорт - съумя да дефинира отначало силата на меката дипломация.
По време на дългия си живот кралица Елизабет II посети над 100 страни, а с всяка стисната от нея ръка и с всяка отвърната усмивка тя проникваше все по-надълбоко в Общностите на нациите, а и в останалия свят и по този начин се опитваше да се изправи пред историята, като си поставяше за цел нейния прочит.
Тя приготви почвата за срещата на монархията с модерността и водеше по този път с отдаденост, пристрастеност и достолепие. Докато целият постколониален свят е разтърсван от радикални промени, тя постоянно се е стремяла да поддържа основаването на нови народи.
С всяка някогашна колония, която е обявявала своята самостоятелност ролята на Англия се смаляваше от ролята си на велика империя до тази на съдия.
Когато в кралството, над което слънцето в никакъв случай не залязваше, настъпи последната фаза на империята, тя откри за обществеността от ден на ден сфери от персоналния си живот. Просто на мястото на обаянието на империята трябваше да застане във фокус кралското семейство, с цел да продължи обществото да има вяра в монархията.
Телевизията нахлу в залите на Бъкингамския замък, с цел да може обществеността да се допре до един свят на привилегии, който в продължение на епохи е бил затулен в секрети.
По-късно тя освен се съгласи приходите ѝ да бъдат облагани с налози, само че и когато през 1992 година пожар унищожи огромна част от обичания ѝ замък Уиндзор, кралицата реши да тръгне по нови пътища и да заплати ремонта от личния си джоб. Би било малко пресилено да я определим като " една от нас ", само че тя съумя да потвърди, че не е себеправедна.
Кралицата неведнъж се е отличавала със своето уравновесено и уравновесено отношение, което е в явен контрастност с неналичието на надеждно политическо управление в личната й страна.
Само през последните 10 години страната мина през четири слаби кабинета на четирима министър-председатели. И всеки един от тези управнически мандата беше маркиран от обществени разделения и различия.
Дали приказваме за шотландския референдум за самостоятелност, за Брекзит или за пандемията от COVID-19 - Англия изглеждаше прекомерно отдалечена от общественото единение и публични консенсуси по тези тематики. Но кралицата остана заварката, която държеше Обединеното кралство дружно.
И кралските фамилии са просто фамилии
Разбира се, и в кралското семейство не всичко върви безпрепятствено. Някои негови членове наподобява вършат гаф след гаф, само че не за това става въпрос. В последна сметка и кралското семейство е просто семейство. Но тази фамилна динамичност, разногласията и спекулациите около тях в булевардната преса, а в наши дни и в обществените мрежи ни припомнят, че и принцовете и принцесите са просто хора.
Те може и да живеят в дворци, издигнати на непознат тил - с труда на други.
Можем и би трябвало да спорим за това, както и да приказваме за смисъла и задачата на една конституционна монархия. Но не трябва да забравяме, че Короната, зародила върху заграбените благосъстояния на Африка и други райони в света, е изразител и на помиряването, доближаването и даже на покаянието. Короната е изразител и на десетилетните старания за коригиране на грешките от предишното, както и за запазването на мира при промени.
Тежко задължение за новия крал
Всички, които в този момент употребяват гибелта на кралицата, с цел да приканват за гражданска война, наподобява не помнят какви промени настъпиха при ръководството на Елизабет II и по какъв начин тези промени бяха признати от нея като държавен глава, глава на Обединеното кралство, глава на фамилията и защитничка на вярата.
Когато през 1952 година тя се възкачва на престола, кралицата е оповестена за прислужник на Господ. И дръзвам да настоявам, че тя съумя да промени сама тази формулировка за монархията. Благодарение на нея бъдещите владетели ще би трябвало да извършват отговорностите си на прислужници на Господ.
Този либерален акт може да се трансформира в задължение за крал Чарлз Трети, по-тежко от короната, която той носи на главата си от момента на своето коронясване.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ